Jan 12, 2011, 2:56 PM

Никога не казах, че те обичам 

  Poetry » Love
416 0 1

В стая, пълна със живот,
аз стоя, седнал на земята.
Празен и безжизнен,
уморен от мойте лъжи и маски,
чакащ да ме потърсиш.

Минута след минута,
ден след ден,
мойте мечти се превръщат в наказание.
Мислейки си постоянно за теб,
забивах по-дълбоко пирона в сърцето си.

Кървящ и безсилен,
мъчещ се да извадя гвоздея
от умрялата си плът,
тогава осъзнах, че беше твърде късно.
Сърцето ми вече не биеше в ритъма на любовта.

© Пенчо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Или стоиш, или си седнал... според мен.
    Тормент-ваш за неща, които си зависят само от теб.Не разбирам...
Random works
: ??:??