Никога не казах, че те обичам
518
0
1
В стая, пълна със живот,
аз стоя, седнал на земята.
Празен и безжизнен,
уморен от мойте лъжи и маски,
чакащ да ме потърсиш.
Минута след минута,
ден след ден,
мойте мечти се превръщат в наказание.
Мислейки си постоянно за теб,
забивах по-дълбоко пирона в сърцето си.
Кървящ и безсилен,
мъчещ се да извадя гвоздея
от умрялата си плът,
тогава осъзнах, че беше твърде късно.
Сърцето ми вече не биеше в ритъма на любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенчо Всички права запазени
