Никога не казах, че те обичам

12.01.2011 г., 14:56 ч.

Поезия » Любовна

417 0 1

В стая, пълна със живот,
аз стоя, седнал на земята.
Празен и безжизнен,
уморен от мойте лъжи и маски,
чакащ да ме потърсиш.

Минута след минута,
ден след ден,
мойте мечти се превръщат в наказание.
Мислейки си постоянно за теб,
забивах по-дълбоко пирона в сърцето си.

Кървящ и безсилен,
мъчещ се да извадя гвоздея
от умрялата си плът,
тогава осъзнах, че беше твърде късно.
Сърцето ми вече не биеше в ритъма на любовта.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

MevJones (Мев Джоунс)

2011-01-12T15:27:08+02:00

Или стоиш, или си седнал... според мен.
Тормент-ваш за неща, които си зависят само от теб.Не разбирам...