17 nov 2007, 12:16

Никога преди

  Poesía
744 0 5
Никога преди
Не бяхме се смели
Под сълзите на малко живот
Не бяхме обмислили
Следващия ход
За който говореха родителите ни

И ти вече порасна
Крива пътека
Построи малкото си царство
Стоиш в двореца си
И сякаш щастлива
Си някак
По-щастлива от преди
Когато свободна като газела
Четеше книги

Усмихваш се
Казват
Тези които уби

Слънцето
Празно
Въздиша

Подпис под ситните редове крие едно ново разплащане
Със кой си се свързала сега
Да разнищва мълчанието ти

Толкова истинска
Нарекоха дрехата ти
Искаме да я купим
Искаме да ти я перем

Толкова преходна
Поезия си
Днес те написаха
Утре задремват със теб
И после затрита
От самовлюбените ти
Мигове

Толкова крехка
Под струйката
Втвърдила
Новата зима

Настъпи
Другото
Време

Да се смеем под сълзите
На малко живот
Големи сме вече
И миналото е повече
В леглата ни
Болни
От нелечима
Ирония

16.11.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...