Nov 17, 2007, 12:16 PM

Никога преди

  Poetry
737 0 5
Никога преди
Не бяхме се смели
Под сълзите на малко живот
Не бяхме обмислили
Следващия ход
За който говореха родителите ни

И ти вече порасна
Крива пътека
Построи малкото си царство
Стоиш в двореца си
И сякаш щастлива
Си някак
По-щастлива от преди
Когато свободна като газела
Четеше книги

Усмихваш се
Казват
Тези които уби

Слънцето
Празно
Въздиша

Подпис под ситните редове крие едно ново разплащане
Със кой си се свързала сега
Да разнищва мълчанието ти

Толкова истинска
Нарекоха дрехата ти
Искаме да я купим
Искаме да ти я перем

Толкова преходна
Поезия си
Днес те написаха
Утре задремват със теб
И после затрита
От самовлюбените ти
Мигове

Толкова крехка
Под струйката
Втвърдила
Новата зима

Настъпи
Другото
Време

Да се смеем под сълзите
На малко живот
Големи сме вече
И миналото е повече
В леглата ни
Болни
От нелечима
Ирония

16.11.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...