Nov 17, 2007, 12:16 PM

Никога преди

  Poetry
742 0 5
Никога преди
Не бяхме се смели
Под сълзите на малко живот
Не бяхме обмислили
Следващия ход
За който говореха родителите ни

И ти вече порасна
Крива пътека
Построи малкото си царство
Стоиш в двореца си
И сякаш щастлива
Си някак
По-щастлива от преди
Когато свободна като газела
Четеше книги

Усмихваш се
Казват
Тези които уби

Слънцето
Празно
Въздиша

Подпис под ситните редове крие едно ново разплащане
Със кой си се свързала сега
Да разнищва мълчанието ти

Толкова истинска
Нарекоха дрехата ти
Искаме да я купим
Искаме да ти я перем

Толкова преходна
Поезия си
Днес те написаха
Утре задремват със теб
И после затрита
От самовлюбените ти
Мигове

Толкова крехка
Под струйката
Втвърдила
Новата зима

Настъпи
Другото
Време

Да се смеем под сълзите
На малко живот
Големи сме вече
И миналото е повече
В леглата ни
Болни
От нелечима
Ирония

16.11.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...