17.11.2007 г., 12:16

Никога преди

743 0 5
Никога преди
Не бяхме се смели
Под сълзите на малко живот
Не бяхме обмислили
Следващия ход
За който говореха родителите ни

И ти вече порасна
Крива пътека
Построи малкото си царство
Стоиш в двореца си
И сякаш щастлива
Си някак
По-щастлива от преди
Когато свободна като газела
Четеше книги

Усмихваш се
Казват
Тези които уби

Слънцето
Празно
Въздиша

Подпис под ситните редове крие едно ново разплащане
Със кой си се свързала сега
Да разнищва мълчанието ти

Толкова истинска
Нарекоха дрехата ти
Искаме да я купим
Искаме да ти я перем

Толкова преходна
Поезия си
Днес те написаха
Утре задремват със теб
И после затрита
От самовлюбените ти
Мигове

Толкова крехка
Под струйката
Втвърдила
Новата зима

Настъпи
Другото
Време

Да се смеем под сълзите
На малко живот
Големи сме вече
И миналото е повече
В леглата ни
Болни
От нелечима
Ирония

16.11.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...