17 нояб. 2007 г., 12:16

Никога преди

741 0 5
Никога преди
Не бяхме се смели
Под сълзите на малко живот
Не бяхме обмислили
Следващия ход
За който говореха родителите ни

И ти вече порасна
Крива пътека
Построи малкото си царство
Стоиш в двореца си
И сякаш щастлива
Си някак
По-щастлива от преди
Когато свободна като газела
Четеше книги

Усмихваш се
Казват
Тези които уби

Слънцето
Празно
Въздиша

Подпис под ситните редове крие едно ново разплащане
Със кой си се свързала сега
Да разнищва мълчанието ти

Толкова истинска
Нарекоха дрехата ти
Искаме да я купим
Искаме да ти я перем

Толкова преходна
Поезия си
Днес те написаха
Утре задремват със теб
И после затрита
От самовлюбените ти
Мигове

Толкова крехка
Под струйката
Втвърдила
Новата зима

Настъпи
Другото
Време

Да се смеем под сълзите
На малко живот
Големи сме вече
И миналото е повече
В леглата ни
Болни
От нелечима
Ирония

16.11.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...