Никога вече
След последната сляпа неделя,
когато изцеждах умората,
несбъднати ласки споделях
и разнищвах лъжите на хората,
когато смехът беше спомен,
а летният залез - икона,
когато стихът ми бездомен
се луташе в есен дъждовна,
когато със думите галех,
а срещах насмешки и злоба,
когато със устни метални
целувах ръцете на Бога,
зарекох се никога вече
да не бъда страхлива и слаба
и никога вече обречено
на жертвени клади да страдам.
Заклех се от днес да съм силна,
на болката "Сбогом!" да кажа.
Една сляпа неделя безгрижно
вървеше след мене по плажа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Вангелова Todos los derechos reservados
