След последната сляпа неделя,
когато изцеждах умората,
несбъднати ласки споделях
и разнищвах лъжите на хората,
когато смехът беше спомен,
а летният залез - икона,
когато стихът ми бездомен
се луташе в есен дъждовна,
когато със думите галех,
а срещах насмешки и злоба,
когато със устни метални
целувах ръцете на Бога,
зарекох се никога вече
да не бъда страхлива и слаба
и никога вече обречено
на жертвени клади да страдам.
Заклех се от днес да съм силна,
на болката "Сбогом!" да кажа.
Една сляпа неделя безгрижно
вървеше след мене по плажа.
© Нели Вангелова All rights reserved.
И море от несбъднати ласки...
И сме все така слаби пред Бога ни,
и се крием зад измислени маски...