Никой

22 jun 2018, 15:16

Poesía

255 2 2

Никой не може да ме учуди,

липсите в мен да запълни.

Думи, гримаси, мигове луди,

няма смеха да ми върнат.

Никой не може да ме накара

хОра да търся - с фенери.

Да ми налее чашата с вяра,

доброто в мен да премери.

Даже не може никой да каже -

тук ли съм... или ме няма.

Нечия сянка спи на паважа,

сънува тайна за двама.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Роби (Роберт)

2018-06-23T08:54:53+03:00

"Даже не може никой да каже -
тук ли съм... или ме няма.
Нечия сянка спи на паважа,
сънува тайна за двама."
Чудесен стих, Нина!...Много ми хареса!...
RainaVakova

2018-06-22T18:57:27+03:00

Тук си толкова различна...някак категорична! Финалът е много добра находка...като засилка е тази поанта. Засилва към размисъл и гъделичка въображението!... Аплодисменти!