laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
22 июн. 2018 г., 15:16

Никой 

  Поэзия
284 2 2

Никой не може да ме учуди,

липсите в мен да запълни.

Думи, гримаси, мигове луди,

няма смеха да ми върнат.

 

Никой не може да ме накара

хОра да търся - с фенери.

Да ми налее чашата с вяра,

доброто в мен да премери.

 

Даже не може никой да каже -

тук ли съм... или ме няма.

Нечия сянка спи на паважа,

сънува тайна за двама.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Даже не може никой да каже -
    тук ли съм... или ме няма.
    Нечия сянка спи на паважа,
    сънува тайна за двама."
    Чудесен стих, Нина!...Много ми хареса!...
  • Тук си толкова различна...някак категорична! Финалът е много добра находка...като засилка е тази поанта. Засилва към размисъл и гъделичка въображението!... Аплодисменти!
Предложения
: ??:??