Никой

22.06.2018 г., 15:16 ч.

Поезия

5.0 (2)

338 2 2

Никой не може да ме учуди,
липсите в мен да запълни.
Думи, гримаси, мигове луди,
няма смеха да ми върнат.
Никой не може да ме накара
хОра да търся - с фенери.
Да ми налее чашата с вяра,
доброто в мен да премери.
Даже не може никой да каже -
тук ли съм... или ме няма.
Нечия сянка спи на паважа,
сънува тайна за двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Двете
Художник

Тя нежната му муза беше. Изящна като порцелан във голотата си. Седеше насреща му. А той, облян от св...
Ъгълът, от който почва всичко

Не съм на бурята в окото. В центъра. А в онзи поприсвит клепачен ъгъл, където ехото завихря съжалени...
Винаги ще има утре

Без да жаля за дните прахосани, всеки мрак вдън душа ще потуля. Вече зная, че просто съм гостенин – ...

Още произведения »