laramaylin (Нина Чилиянска)
46 1.4K

22.06.2018 г., 15:16

Никой

Поезия

434 2 2

Никой не може да ме учуди,

липсите в мен да запълни.

Думи, гримаси, мигове луди,

няма смеха да ми върнат.

Никой не може да ме накара

хОра да търся - с фенери.

Да ми налее чашата с вяра,

доброто в мен да премери.

Даже не може никой да каже -

тук ли съм... или ме няма.

Нечия сянка спи на паважа,

сънува тайна за двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Роби (Роберт)

"Даже не може никой да каже -
тук ли съм... или ме няма.
Нечия сянка спи на паважа,
сънува тайна за двама."
Чудесен стих, Нина!...Много ми хареса!...

2018-06-23T08:54:53+03:00
RainaVakova

Тук си толкова различна...някак категорична! Финалът е много добра находка...като засилка е тази поанта. Засилва към размисъл и гъделичка въображението!... Аплодисменти!

2018-06-22T18:57:27+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0