Никой

Poetry

435 2 2

Никой не може да ме учуди,

липсите в мен да запълни.

Думи, гримаси, мигове луди,

няма смеха да ми върнат.

Никой не може да ме накара

хОра да търся - с фенери.

Да ми налее чашата с вяра,

доброто в мен да премери.

Даже не може никой да каже -

тук ли съм... или ме няма.

Нечия сянка спи на паважа,

сънува тайна за двама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Роби (Роберт)

"Даже не може никой да каже -
тук ли съм... или ме няма.
Нечия сянка спи на паважа,
сънува тайна за двама."
Чудесен стих, Нина!...Много ми хареса!...

2018-06-23T08:54:53+03:00
RainaVakova

Тук си толкова различна...някак категорична! Финалът е много добра находка...като засилка е тази поанта. Засилва към размисъл и гъделичка въображението!... Аплодисменти!

2018-06-22T18:57:27+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0