emo2 (Емил Стоянов) emo2 (Емил Стоянов)
14 239
27 oct 2017, 22:20

Никой не разбра

  Poesía » Otra
872 0 7

НИКОЙ НЕ РАЗБРА

 

Как никой не разбра че тя умря?!

На ъгъла, подпряна на стената,

където всеки ден, съвсем сама

за хляба си протягаше ръката.

Угрижени, забързани и зли,

цял ден я подминавахме с насмешка

и мислехме че бабичката спи,

завита в скъсаните дрешки…

И само кучето, с което

делеше залъка оскъден тя,

съвсем по кучешки разбра,

че е само… и заскимтя…

 

А привечер, със цигулката щуреца

изсвири марша на мъртвеца!

 

Емил Стоянов

18.10.2017г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0