НИКОЙ НЕ РАЗБРА
Как никой не разбра че тя умря?!
На ъгъла, подпряна на стената,
където всеки ден, съвсем сама
за хляба си протягаше ръката.
Угрижени, забързани и зли,
цял ден я подминавахме с насмешка
и мислехме че бабичката спи,
завита в скъсаните дрешки…
И само кучето, с което
делеше залъка оскъден тя,
съвсем по кучешки разбра,
че е само… и заскимтя…
А привечер, със цигулката щуреца
изсвири марша на мъртвеца!
Емил Стоянов
18.10.2017г.
© Емил Стоянов Всички права запазени