24 abr 2007, 23:40

Никоя 

  Poesía
631 0 6

Помислих си -
не те обичам повече.
Достатъчно
си гризах ноктите.
Достатъчно
витаех между теб
и другия
за глътки щастийце.
Уж давах себе си,
пък нещо се обърка.
Пропука се земята,
изсъхнаха дърветата

и псетата залаяха.

Навярно, везната

съм накланяла

повече към мен,

броила съм стотинките

пресметливо.

Поех в обратната посока

и осъзнах -

без твойта топлина

съм Никоя!

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??