Никоя
Помислих си -
не те обичам повече.
Достатъчно
си гризах ноктите.
Достатъчно
витаех между теб
и другия
за глътки щастийце.
Уж давах себе си,
пък нещо се обърка.
Пропука се земята,
изсъхнаха дърветата
и псетата залаяха.
Навярно, везната
съм накланяла
повече към мен,
броила съм стотинките
пресметливо.
Поех в обратната посока
и осъзнах -
без твойта топлина
съм Никоя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
