Помислих си -
не те обичам повече.
Достатъчно
си гризах ноктите.
Достатъчно
витаех между теб
и другия
за глътки щастийце.
Уж давах себе си,
пък нещо се обърка.
Пропука се земята,
изсъхнаха дърветата
и псетата залаяха.
Навярно, везната
съм накланяла
повече към мен,
броила съм стотинките
пресметливо.
Поех в обратната посока
и осъзнах -
без твойта топлина
съм Никоя!
© Галя Николова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
