24 апр. 2007 г., 23:40

Никоя 

  Поэзия
604 0 6

Помислих си -
не те обичам повече.
Достатъчно
си гризах ноктите.
Достатъчно
витаех между теб
и другия
за глътки щастийце.
Уж давах себе си,
пък нещо се обърка.
Пропука се земята,
изсъхнаха дърветата

и псетата залаяха.

Навярно, везната

съм накланяла

повече към мен,

броила съм стотинките

пресметливо.

Поех в обратната посока

и осъзнах -

без твойта топлина

съм Никоя!

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??