28 oct 2011, 20:39

Нима бих могъл...

549 0 0

Нима бих могъл…

 

Аз никога не ще забравя

това, с което ме плени!
И своята любов ще славя...
И наш'те славни младини!

 

О, аз те срещнах, непозната...
Потънах в сините очи.
Обикнах те, за добротата.
За твойте слънчеви лъчи!

 

Нима бих могъл да забравя
очите, русите коси!?
Русалката си да не славя…
Това, което беше ти!

 

И Пролетта, и наш'то лято,
щастливите велики дни,
и наш'то първо чувство свято...
В ония ранни младини!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...