28.10.2011 г., 20:39

Нима бих могъл...

545 0 0

Нима бих могъл…

 

Аз никога не ще забравя

това, с което ме плени!
И своята любов ще славя...
И наш'те славни младини!

 

О, аз те срещнах, непозната...
Потънах в сините очи.
Обикнах те, за добротата.
За твойте слънчеви лъчи!

 

Нима бих могъл да забравя
очите, русите коси!?
Русалката си да не славя…
Това, което беше ти!

 

И Пролетта, и наш'то лято,
щастливите велики дни,
и наш'то първо чувство свято...
В ония ранни младини!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...