Нима бих могъл…
Аз никога не ще забравя
това, с което ме плени!
И своята любов ще славя...
И наш'те славни младини!
О, аз те срещнах, непозната...
Потънах в сините очи.
Обикнах те, за добротата.
За твойте слънчеви лъчи!
Нима бих могъл да забравя
очите, русите коси!?
Русалката си да не славя…
Това, което беше ти!
И Пролетта, и наш'то лято,
щастливите велики дни,
и наш'то първо чувство свято...
В ония ранни младини!...
© Христо Славов Все права защищены