Нима бих могъл...

Poetry » Love

546 0 0

Нима бих могъл…

Аз никога не ще забравя

това, с което ме плени!
И своята любов ще славя...
И наш'те славни младини!

О, аз те срещнах, непозната...
Потънах в сините очи.
Обикнах те, за добротата.
За твойте слънчеви лъчи!

Нима бих могъл да забравя
очите, русите коси!?
Русалката си да не славя…
Това, което беше ти!

И Пролетта, и наш'то лято,
щастливите велики дни,
и наш'то първо чувство свято...
В ония ранни младини!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0