Какво от туй че вече помъдрях,
по-умна ли съм, или остаряла,
колко много до днеска преживях
сякаш нищо в мене няма цяло.
Дали не съм дърво без корен,
та сълзи поливат ми душата,
вечер през прозореца отворен
иска все да литне в небесата.
Навярно съм прекършено стебло
до болката на корена поставено,
за да свие там вековното гнездо
птица на надеждата - останала... ...