M1234567891 (Миночка Митева)
417 12708
15 авг. 2013 г., 23:53

Нима е нужно да съм мъдра 

  Поэзия
1937 2 25

Какво от туй че вече помъдрях,

по-умна ли съм, или остаряла,

колко много до днеска преживях

сякаш нищо в мене няма цяло.

 

Дали не съм дърво без корен,

та сълзи поливат ми душата,

вечер през прозореца отворен

иска все да литне в небесата.

 

Навярно съм прекършено стебло

до болката на корена поставено,

за да свие там вековното гнездо

птица на надеждата - останала...

 

Или дъга събрала двата бряга

с най красивите нюанси на света,

все към тях ръцете си протягам

по пътят към безкрая да летя...

 

Но сигурно съм краткотраен вик

от галактическия сив аквариум,

безумно брулил земния ми лик

на живота с болката покварена…

 

Какво от туй че вече помъдрях,

нима е нужно да съм мъдра,

щом бързо младостта ми отлетя -

за къде ли толкова да бързам!

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Таня, хубав ден ти желая от сърце!
  • Много хубав стих!!!Браво!
  • Лидия, много ме зарадва!
  • Бързай само да пишеш все така!
  • Прочетох с удоволствие
  • Какво от туй че вече помъдрях,
    нима е нужно да съм мъдра,
    щом бързо младостта ми отлетя -
    за къде ли толкова да бързам
    Харесах много!Поздрав!
  • Поздравления за дълбокия размисъл..харесвам такива стихове които ме карат да се замисля!!
  • Мъдростта не е излишна... Благодаря за замислянето!
  • Тъжна изповед...
    Харесах откровението ти!
    Поздрав
  • Споделям...
    Поздрав, Миночка!
  • Не знам дали си помъдряла, но бележиш значително израстване като творец. С кеф ти чета стихотворенията. Поздрав, Мина!
  • Хахаха, е ще видим, може да ми намигаш от тук (на 201г.)
  • Трай Естрея, още си бебе.
    Като станеш поне два пъти по толкова, тогаз да видиш как ще искаш да прегризеш на живота вратната жила. Ще ти намигам отгоре хихихи
  • Браво! Хареса ми! Добре, че последвах suleimo! Suleimo, време ти е да се кротваш, все пак 101 години не са малко Усмивки и поздрави!
  • Боже, а пък аз луднах баш сега, уж като помъдрях. Моя мъж казва, че били последни напъни на отиващата ми младост. Ще му се, още нищо не е видял. Хич не ща да се кротвам. Искам от всичко по много. Доброжелатели дето да ме анализират колкото щеш. За какво ми е мъдрост, като нямам време вече за миг вълшебна лудост!
    Много ми хареса!!!
  • Поздравление, Миночка!Харесах и го оценявам!Привет!
  • Много хубав стих, макар
    и с тъжен финал...
    Поздравления!
  • Хубав финал! Хареса ми!
  • Хареса ми!
  • Ах, тази поанта - как ме тревожи и мене...
    Хубаво е, поздрави!
  • Допадна ми - премерено,премислено,лирично-меко...
  • Хареса ми много,но ще ти кажа Мина– на мен пък ми липсва лудостта на младите години!Сега всичко е разчертано,предвидимо,правилно до скука...Но наистина правим по–малко грешки сега.Може много да се говори и пише по темата.Привет!
  • Знаеш ли, Миночка, и аз много пъти съм се питал какво ли щеше да бъде, ако сегашния акъл го имах примерно на двайсет! Дали света щеше да е същия или бих могъл да променя нещо? Но откъде отговор? Хареса ми твоето откровение!
  • Тъжни размисли, породени от житейския опит..
  • Поздравления!
Предложения
: ??:??