21 mar 2025, 5:47

Нишка

  Poesía
242 0 0

                        Н И Ш К А

 

Защо е полезно и необходимо,да се четат книги?

Много важен,фундаментален,реторичен въпрос,

свързан с най-дълбокото,тънко намигане,

заредено с информация от всичкото време Оно.

 

Не,че обръщам гръб на легендите устни,

но много от тях изчезват в събития и обстоятелства,

а всичките радости,скърби,емоции,чувства

остават навеки стабилно в книгите запечатани.

 

Идея,до която авторът се интуитивно докосва-

без да се усети и да се потопи в нея,да я развие,

но която чрез него читателят улавя косвено,

с възможност,перспективи нови пред всички ни да разкрие.

 

Луд съм по проникването между редовете,

където са зарити несметни,духовни съкровища

и онова красиво,нежно,ароматно,ухаещо цвете,

което не вирее по полята,планините и по дворовете.

 

Най-великите,ювелирни шедьоври в изкуството

са плод на възбудената фантазия на конкретните автори-

за колективно творчество тези пространства са пусти,

колкото и да са огромни усилията и напъните.

 

Има доста идеи прозаични,писателски,слети,

но никога никъде не съм срещал поетични тандеми,

които да пишат колективно романтични куплети,

изригващи с емоции,чувства дълбоко в душата таени.

 

Когато грубата Архитектура облича своите премени,

са мобилизирани от всички изкуства ваятели,

материализиращи естетическите,духовни промени,

превръщащи монумента в място красиво,желано и свято.

 

В общата красота всеки е оставил свой отпечатък

от пулса на горещо сърце и страстна душа,

подържащ с хладен ум красивия ритъм нататък

в илюзията омайна крепяща реалността на света.

 

19.03.2025г.гр.Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...