21.03.2025 г., 5:47

Нишка

237 0 0

                        Н И Ш К А

 

Защо е полезно и необходимо,да се четат книги?

Много важен,фундаментален,реторичен въпрос,

свързан с най-дълбокото,тънко намигане,

заредено с информация от всичкото време Оно.

 

Не,че обръщам гръб на легендите устни,

но много от тях изчезват в събития и обстоятелства,

а всичките радости,скърби,емоции,чувства

остават навеки стабилно в книгите запечатани.

 

Идея,до която авторът се интуитивно докосва-

без да се усети и да се потопи в нея,да я развие,

но която чрез него читателят улавя косвено,

с възможност,перспективи нови пред всички ни да разкрие.

 

Луд съм по проникването между редовете,

където са зарити несметни,духовни съкровища

и онова красиво,нежно,ароматно,ухаещо цвете,

което не вирее по полята,планините и по дворовете.

 

Най-великите,ювелирни шедьоври в изкуството

са плод на възбудената фантазия на конкретните автори-

за колективно творчество тези пространства са пусти,

колкото и да са огромни усилията и напъните.

 

Има доста идеи прозаични,писателски,слети,

но никога никъде не съм срещал поетични тандеми,

които да пишат колективно романтични куплети,

изригващи с емоции,чувства дълбоко в душата таени.

 

Когато грубата Архитектура облича своите премени,

са мобилизирани от всички изкуства ваятели,

материализиращи естетическите,духовни промени,

превръщащи монумента в място красиво,желано и свято.

 

В общата красота всеки е оставил свой отпечатък

от пулса на горещо сърце и страстна душа,

подържащ с хладен ум красивия ритъм нататък

в илюзията омайна крепяща реалността на света.

 

19.03.2025г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...