21 мар. 2025 г., 05:47

Нишка

243 0 0

                        Н И Ш К А

 

Защо е полезно и необходимо,да се четат книги?

Много важен,фундаментален,реторичен въпрос,

свързан с най-дълбокото,тънко намигане,

заредено с информация от всичкото време Оно.

 

Не,че обръщам гръб на легендите устни,

но много от тях изчезват в събития и обстоятелства,

а всичките радости,скърби,емоции,чувства

остават навеки стабилно в книгите запечатани.

 

Идея,до която авторът се интуитивно докосва-

без да се усети и да се потопи в нея,да я развие,

но която чрез него читателят улавя косвено,

с възможност,перспективи нови пред всички ни да разкрие.

 

Луд съм по проникването между редовете,

където са зарити несметни,духовни съкровища

и онова красиво,нежно,ароматно,ухаещо цвете,

което не вирее по полята,планините и по дворовете.

 

Най-великите,ювелирни шедьоври в изкуството

са плод на възбудената фантазия на конкретните автори-

за колективно творчество тези пространства са пусти,

колкото и да са огромни усилията и напъните.

 

Има доста идеи прозаични,писателски,слети,

но никога никъде не съм срещал поетични тандеми,

които да пишат колективно романтични куплети,

изригващи с емоции,чувства дълбоко в душата таени.

 

Когато грубата Архитектура облича своите премени,

са мобилизирани от всички изкуства ваятели,

материализиращи естетическите,духовни промени,

превръщащи монумента в място красиво,желано и свято.

 

В общата красота всеки е оставил свой отпечатък

от пулса на горещо сърце и страстна душа,

подържащ с хладен ум красивия ритъм нататък

в илюзията омайна крепяща реалността на света.

 

19.03.2025г.гр.Свищов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Кръстев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...