13 jun 2018, 1:31

Нищо 

  Poesía
1458 17 27

 

От тази тишина не става нищо.

Пропуква се отвътре. Като чаша,

в която няма вино, а въздишките

се гонят като призраци.

И скачам.

Политам към дълбокото зелено.

Небе ли е, море ли е – не зная.

А може просто дяволите в мене

да са умрели в търсене на Рая.

Сега съм само мъничка частица

и вятърът ме блъска по вратите.

Заспивам тихо в мрака като птица

и съмне ли, отивам си. Отлитам.

 

Небето ми е другаде. Нагоре

по клоните на шепнещите вишни.

Дано да ме научат да говоря.

От тази тишина не става нищо.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??