Нищо
От тази тишина не става нищо.
Пропуква се отвътре. Като чаша,
в която няма вино, а въздишките
се гонят като призраци.
И скачам.
Политам към дълбокото зелено.
Небе ли е, море ли е – не зная.
А може просто дяволите в мене
да са умрели в търсене на Рая.
Сега съм само мъничка частица
и вятърът ме блъска по вратите.
Заспивам тихо в мрака като птица
и съмне ли, отивам си. Отлитам.
Небето ми е другаде. Нагоре
по клоните на шепнещите вишни.
Дано да ме научат да говоря.
От тази тишина не става нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
Радвам се, че ти е харесало моето нещичко.
