imperfect (Яна)
274 2097
13.06.2018 г., 1:31 ч.

Нищо 

  Поезия
1646 18 28

 

От тази тишина не става нищо.

Пропуква се отвътре. Като чаша,

в която няма вино, а въздишките

се гонят като призраци.

И скачам.

Политам към дълбокото зелено.

Небе ли е, море ли е – не зная.

А може просто дяволите в мене

да са умрели в търсене на Рая.

Сега съм само мъничка частица

и вятърът ме блъска по вратите.

Заспивам тихо в мрака като птица

и съмне ли, отивам си. Отлитам.

 

Небето ми е другаде. Нагоре

по клоните на шепнещите вишни.

Дано да ме научат да говоря.

От тази тишина не става нищо.

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??