13 июн. 2018 г., 01:31

Нищо 

  Поэзия
1612 18 28

 

От тази тишина не става нищо.

Пропуква се отвътре. Като чаша,

в която няма вино, а въздишките

се гонят като призраци.

И скачам.

Политам към дълбокото зелено.

Небе ли е, море ли е – не зная.

А може просто дяволите в мене

да са умрели в търсене на Рая.

Сега съм само мъничка частица

и вятърът ме блъска по вратите.

Заспивам тихо в мрака като птица

и съмне ли, отивам си. Отлитам.

 

Небето ми е другаде. Нагоре

по клоните на шепнещите вишни.

Дано да ме научат да говоря.

От тази тишина не става нищо.

© Яна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??