От тази тишина не става нищо.
Пропуква се отвътре. Като чаша,
в която няма вино, а въздишките
се гонят като призраци.
И скачам.
Политам към дълбокото зелено.
Небе ли е, море ли е – не зная.
А може просто дяволите в мене
да са умрели в търсене на Рая.
Сега съм само мъничка частица
и вятърът ме блъска по вратите.
Заспивам тихо в мрака като птица ...