RalitsaAleksandrova (Ралица Александрова)
14 148
11 feb 2008, 11:43

Нищо не казвам 

  Poesía » Filosófica
1551 0 5
 

Изричам думи, с които нищо не казвам...

 

Къде започва смисъла на всичко това?

Едно движение само и стон на сърцето,

променят на тъмното в цветно цвета.

Един лъч светлина ме пронизва,

излиза от мене, пътува в нощта.

Неусетно се ражда и после умира,

и пак се превръща във лъч светлина.

И времето спира, забързва, забавя.

Променя вселената - детска душа.

Докосва небрежното синьо в очите.

И всичко е само красива игра.

А техните чисти детски усмивки,

огряват с лъчите си тъжна луна,

остават завинаги, времето спрели,

очите им - светещи златни слънца.

© Ралица Александрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??