11 февр. 2008 г., 11:43

Нищо не казвам 

  Поэзия » Философская
1660 0 5
Изричам думи, с които нищо не казвам...
Къде започва смисъла на всичко това?
Едно движение само и стон на сърцето,
променят на тъмното в цветно цвета.
Един лъч светлина ме пронизва,
излиза от мене, пътува в нощта.
Неусетно се ражда и после умира,
и пак се превръща във лъч светлина.
И времето спира, забързва, забавя.
Променя вселената - детска душа.
Докосва небрежното синьо в очите.
И всичко е само красива игра. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Александрова Все права защищены

Предложения
: ??:??