Нищо не казвам

11 февр. 2008 г., 11:43

Поэзия » Философская

1415 0 5

Изричам думи, с които нищо не казвам...

Къде започва смисъла на всичко това?

Едно движение само и стон на сърцето,

променят на тъмното в цветно цвета.

Един лъч светлина ме пронизва,

излиза от мене, пътува в нощта.

Неусетно се ражда и после умира,

и пак се превръща във лъч светлина.

И времето спира, забързва, забавя.

Променя вселената - детска душа.

Докосва небрежното синьо в очите.

И всичко е само красива игра.

А техните чисти детски усмивки,

огряват с лъчите си тъжна луна,

остават завинаги, времето спрели,

очите им - светещи златни слънца.

martin_fly (Мартин Драганов)

2008-02-19T19:41:38+02:00

Хареса ми....Поздрав!!!
sevdalin_p (Севдалин Петров)

2008-02-18T23:04:13+02:00

Прекрасен стих...Поздрав!!!!!!
nikoleta73 (Николета)

2008-02-18T23:02:06+02:00

Много ми хареса...Поздрав!!!
Довереница (Дочка Василева)

2008-02-11T14:07:58+02:00

"И времето спира, забързва, забавя.

Променя вселената - детска душа.

Докосва небрежното синьо в очите.

И всичко е само красива игра."

Красиво е...
lips_of_angels (Ем)

2008-02-11T11:57:32+02:00

Много хубаво!поздрав!