Нищо не казвам
Изричам думи, с които нищо не казвам...
Къде започва смисъла на всичко това?
Едно движение само и стон на сърцето,
променят на тъмното в цветно цвета.
Един лъч светлина ме пронизва,
излиза от мене, пътува в нощта.
Неусетно се ражда и после умира,
и пак се превръща във лъч светлина.
И времето спира, забързва, забавя.
Променя вселената - детска душа.
Докосва небрежното синьо в очите.
И всичко е само красива игра.
А техните чисти детски усмивки,
огряват с лъчите си тъжна луна,
остават завинаги, времето спрели,
очите им - светещи златни слънца.© Ралица Александрова All rights reserved.
