atanashristov (Атанас Христов) atanashristov (Атанас Христов)
4
12 jun 2011, 1:03

Нито

  Poesía
587 0 2

Милиони мигове изминаха,

а все съзирам само плач и пустота.

Хиляди копнежи си заминаха,

а все още прося топлота.


Нито роден пристан, нито гара,

нито стар квартал и свидна стряха,

нито детство и огнище драго

световния разврат не спряха.


Всеки в похот прекарва си дните,

всеки като куче захапва плътта,

влачиме всички хомот на парите,

свободните далеч са от тази земя.


Накъде тръгнахме и къде ще спрем?

За мен е ясно всичко отсега -

ако ръце в едно не преплетем,

окови отливаме за наши деца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Христов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0