Нито
584
0
2
Милиони мигове изминаха,
а все съзирам само плач и пустота.
Хиляди копнежи си заминаха,
а все още прося топлота.
Нито роден пристан, нито гара,
нито стар квартал и свидна стряха,
нито детство и огнище драго
световния разврат не спряха.
Всеки в похот прекарва си дните,
всеки като куче захапва плътта,
влачиме всички хомот на парите,
свободните далеч са от тази земя.
Накъде тръгнахме и къде ще спрем?
За мен е ясно всичко отсега -
ако ръце в едно не преплетем,
окови отливаме за наши деца.
© Атанас Христов All rights reserved.
