atanashristov (Атанас Христов)
4 2
12 июн. 2011 г., 01:03

Нито 

  Поэзия
483 0 2

Милиони мигове изминаха,

а все съзирам само плач и пустота.

Хиляди копнежи си заминаха,

а все още прося топлота.


Нито роден пристан, нито гара,

нито стар квартал и свидна стряха,

нито детство и огнище драго

световния разврат не спряха.


Всеки в похот прекарва си дните,

всеки като куче захапва плътта,

влачиме всички хомот на парите,

свободните далеч са от тази земя.


Накъде тръгнахме и къде ще спрем?

За мен е ясно всичко отсега -

ако ръце в едно не преплетем,

окови отливаме за наши деца.

© Атанас Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??