atanashristov (Атанас Христов)
4 2
12.06.2011 г., 1:03 ч.

Нито 

  Поезия
482 0 2

Милиони мигове изминаха,

а все съзирам само плач и пустота.

Хиляди копнежи си заминаха,

а все още прося топлота.


Нито роден пристан, нито гара,

нито стар квартал и свидна стряха,

нито детство и огнище драго

световния разврат не спряха.


Всеки в похот прекарва си дните,

всеки като куче захапва плътта,

влачиме всички хомот на парите,

свободните далеч са от тази земя.


Накъде тръгнахме и къде ще спрем?

За мен е ясно всичко отсега -

ако ръце в едно не преплетем,

окови отливаме за наши деца.

© Атанас Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??