30 jul 2019, 22:08

Но 

  Poesía » Otra
590 2 7

Спъвам се в прага на утрото

и широко отварям очи.

По пътеката на прелялото

слънце разхожда лъчи.

 

Розовее листакът, а ятото,

сбрало небето в криле,

пие от смелост от синята истина.

С теб я  отпиваме, но с кафе.

 

Плисва шумът на деня,

сякаш потъва вълна в своя пясък.

Сам, остава да чака сънят

да надникне луната в любимата чаша.

 

*подарено

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??