Но
Спъвам се в прага на утрото
и широко отварям очи.
По пътеката на прелялото
слънце разхожда лъчи.
Розовее листакът, а ятото,
сбрало небето в криле,
пие от смелост от синята истина.
С теб я отпиваме, но с кафе.
Плисва шумът на деня,
сякаш потъва вълна в своя пясък.
Сам, остава да чака сънят
да надникне луната в любимата чаша.
*подарено
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря!
