30.07.2019 г., 22:08 ч.

Но 

  Поезия » Друга
589 2 7

Спъвам се в прага на утрото

и широко отварям очи.

По пътеката на прелялото

слънце разхожда лъчи.

 

Розовее листакът, а ятото,

сбрало небето в криле,

пие от смелост от синята истина.

С теб я  отпиваме, но с кафе.

 

Плисва шумът на деня,

сякаш потъва вълна в своя пясък.

Сам, остава да чака сънят

да надникне луната в любимата чаша.

 

*подарено

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??