Спъвам се в прага на утрото
и широко отварям очи.
По пътеката на прелялото
слънце разхожда лъчи.
Розовее листакът, а ятото,
сбрало небето в криле,
пие от смелост от синята истина.
С теб я отпиваме, но с кафе.
Плисва шумът на деня,
сякаш потъва вълна в своя пясък.
Сам, остава да чака сънят
да надникне луната в любимата чаша.
*подарено
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Благодаря!