Jul 30, 2019, 10:08 PM

Но 

  Poetry » Other
516 2 7

Спъвам се в прага на утрото

и широко отварям очи.

По пътеката на прелялото

слънце разхожда лъчи.

 

Розовее листакът, а ятото,

сбрало небето в криле,

пие от смелост от синята истина.

С теб я  отпиваме, но с кафе.

 

Плисва шумът на деня,

сякаш потъва вълна в своя пясък.

Сам, остава да чака сънят

да надникне луната в любимата чаша.

 

*подарено

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??