Отдавна утробата ми напуснахте,
завинаги се приютихте в душата ми,
сърцата си в сърцето ми закътахте,
свързани неотлъчно със съдбата ми.
По слънчеви и лунни пътеки скитах,
намирах и губех, в сълзи израствах,
двора си от грях и подлост измитах,
орлица - сянка за децата прекрасни.
Силни израснаха, свободни по дух,
заплуваха в свои бурни и тихи води,
но моите грижи не спират до тук,
над тях духът ми продължава да бди. ...