8.09.2019 г., 10:18 ч.

Но душата более 

  Поезия
194 1 0

НО ДУШАТА БОЛЕЕ

 

Отдавна утробата ми напуснахте,
завинаги се приютихте в душата ми,
сърцата си в сърцето ми закътахте,
свързани неотлъчно със съдбата ми.

 

По слънчеви и лунни пътеки скитах,
намирах и губех, в сълзи израствах,
двора си от грях и подлост измитах,
орлица - сянка за децата прекрасни.

 

Силни израснаха, свободни по дух,
заплуваха в свои бурни и тихи води,
но моите грижи не спират до тук,
над тях духът ми продължава да бди.

 

Такава е на майката свята орисията -
родила с болка, в болка да живее,
дори когато щастлива е синията,
тя се усмихва, но душата й более...

 

07 09 2017

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??