Вил (Виолета Зашева) Вил (Виолета Зашева)
33
15 abr 2009, 9:56

Но... можеш

1.1K 0 9

Недей да ми разказваш вече приказки,

познавам бегло главните герои,

сюжетите са леко недомислени,

а и финално сякаш са повторени.


Недей да ми предлагаш даже лирика,

че напоследък май и тя ме отегчава -

единият във недостатък все обича,

а другият по-рано остарява.


Но... можеш да ме вземеш във ръцете си,

а моите в криле да ги превърнеш

и да ми подариш небето със сърцето си!

Аз волно ще летя, за да се върна!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Зашева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Paur (Симеон Дончев)
    Paur (Симеон Дончев)
  • Вил (Виолета Зашева)
    Вил (Виолета Зашева)
    Багодаря на всички, които прочетоха!
    Иво,благодаря ти лично за забележките, прав си, че ритъма се нарушава, ще обърна внимание!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Вил, поздравления за стихото, що се отнася за емоциите и чувствата, които влагаш и в които ни потопи. Имам малка забележка: втори куплет (2 ред)и трети куплет (3 ред) са по-дълги и натежават. Инак твоето стихотворение "Мое плахо вдъхновение" е...брилянтно. Прегръдки!
  • Paur (Симеон Дончев)
    Paur (Симеон Дончев)
    с дорето696
    започна малко пораженски, ама влезе в пътя
    иначе...само сам на себе си можеш да осигуриш криле. не, не отричам "помощ отвън", но основното си си ти
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=56897
  • Emanuela_angel (Емануела)
    Emanuela_angel (Емануела)
    Прекрасно е... !

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0