Вил (Виолета Зашева) Вил (Виолета Зашева)
33
Apr 15, 2009, 9:56 AM

Но... можеш

  Poetry » Love
1.1K 0 9

Недей да ми разказваш вече приказки,

познавам бегло главните герои,

сюжетите са леко недомислени,

а и финално сякаш са повторени.


Недей да ми предлагаш даже лирика,

че напоследък май и тя ме отегчава -

единият във недостатък все обича,

а другият по-рано остарява.


Но... можеш да ме вземеш във ръцете си,

а моите в криле да ги превърнеш

и да ми подариш небето със сърцето си!

Аз волно ще летя, за да се върна!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Зашева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Paur (Симеон Дончев)
    Paur (Симеон Дончев)
  • Вил (Виолета Зашева)
    Вил (Виолета Зашева)
    Багодаря на всички, които прочетоха!
    Иво,благодаря ти лично за забележките, прав си, че ритъма се нарушава, ще обърна внимание!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Barona38 (Ивайло Терзийски)
    Вил, поздравления за стихото, що се отнася за емоциите и чувствата, които влагаш и в които ни потопи. Имам малка забележка: втори куплет (2 ред)и трети куплет (3 ред) са по-дълги и натежават. Инак твоето стихотворение "Мое плахо вдъхновение" е...брилянтно. Прегръдки!
  • Paur (Симеон Дончев)
    Paur (Симеон Дончев)
    с дорето696
    започна малко пораженски, ама влезе в пътя
    иначе...само сам на себе си можеш да осигуриш криле. не, не отричам "помощ отвън", но основното си си ти
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=56897
  • Emanuela_angel (Емануела)
    Emanuela_angel (Емануела)
    Прекрасно е... !

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0