15 апр. 2009 г., 09:56

Но... можеш

1.1K 0 9

Недей да ми разказваш вече приказки,

познавам бегло главните герои,

сюжетите са леко недомислени,

а и финално сякаш са повторени.


Недей да ми предлагаш даже лирика,

че напоследък май и тя ме отегчава -

единият във недостатък все обича,

а другият по-рано остарява.


Но... можеш да ме вземеш във ръцете си,

а моите в криле да ги превърнеш

и да ми подариш небето със сърцето си!

Аз волно ще летя, за да се върна!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Зашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Багодаря на всички, които прочетоха!
    Иво,благодаря ти лично за забележките, прав си, че ритъма се нарушава, ще обърна внимание!
  • Вил, поздравления за стихото, що се отнася за емоциите и чувствата, които влагаш и в които ни потопи. Имам малка забележка: втори куплет (2 ред)и трети куплет (3 ред) са по-дълги и натежават. Инак твоето стихотворение "Мое плахо вдъхновение" е...брилянтно. Прегръдки!
  • с дорето696
    започна малко пораженски, ама влезе в пътя
    иначе...само сам на себе си можеш да осигуриш криле. не, не отричам "помощ отвън", но основното си си ти
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=56897
  • Прекрасно е... !

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...