Но... можеш
Недей да ми разказваш вече приказки,
познавам бегло главните герои,
сюжетите са леко недомислени,
а и финално сякаш са повторени.
Недей да ми предлагаш даже лирика,
че напоследък май и тя ме отегчава -
единият във недостатък все обича,
а другият по-рано остарява.
Но... можеш да ме вземеш във ръцете си,
а моите в криле да ги превърнеш
и да ми подариш небето със сърцето си!
Аз волно ще летя, за да се върна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Зашева Всички права запазени
