14 ago 2019, 23:45

Но разцъфнах аз напусто

806 5 17

Но разцъфнах аз напусто

 

И отново с жар ме галиш

в сънища необуздани...

Искаш ме и страсти палиш

в мислите ми, но съм в рани...

 

Облак мрачен и бездумен

скри луната милолика...

Някой порива безумен

спря ли или все тъй блика...

 

Но разцъфнах аз напусто,

сърцето ми тъга обви...

Тръни и коприва вместо

пътека с рози и треви...

 

Нейде там безсънна нимфа

знае всичките ми драми,

дърпа струните на арфа

и проклина ориста ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Марко!
    Много ми е приятно, че те виждам тук...
  • Написано е като приказка в стихотворна форма. Представям си красавица, затворена в замък. Тъжна и проклинаща съдбата си (Ориста).
    Нейде там безсънна нимфа
    знае всичките ми драми,
    дърпа струните на арфа
    и проклина ориста ми..
    Звучи като Шекспиров стих .
    Поздрави за творбата. Хареса ми много !
  • Благодаря ти, Ники...
    Много си миличък...
  • Много нежен стих, с минорна обливка!
    Пурпурният щрих се свързва чудесно!
    Поздрави!
  • Любима...

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...