Но разцъфнах аз напусто
Но разцъфнах аз напусто
И отново с жар ме галиш
в сънища необуздани...
Искаш ме и страсти палиш
в мислите ми, но съм в рани...
Облак мрачен и бездумен
скри луната милолика...
Някой порива безумен
спря ли или все тъй блика...
Но разцъфнах аз напусто,
сърцето ми тъга обви...
Тръни и коприва вместо
пътека с рози и треви...
Нейде там безсънна нимфа
знае всичките ми драми,
дърпа струните на арфа
и проклина ориста ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
