Но разцъфнах аз напусто

Поэзия » Любовная

808 5 17

И отново с жар ме галиш

в сънища необуздани...

Искаш ме и страсти палиш

в мислите ми, но съм в рани...

Облак мрачен и бездумен

скри луната милолика...

Някой порива безумен

спря ли или все тъй блика...

Но разцъфнах аз напусто,

сърцето ми тъга обви...

Тръни и коприва вместо

пътека с рози и треви...

Нейде там безсънна нимфа

знае всичките ми драми,

дърпа струните на арфа

и проклина ориста ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

contessa (Светла Асенова)

Благодаря ти, Марко!
Много ми е приятно, че те виждам тук...

2019-08-16T10:11:37+03:00
marco777 (Марко)

Написано е като приказка в стихотворна форма. Представям си красавица, затворена в замък. Тъжна и проклинаща съдбата си (Ориста).
Нейде там безсънна нимфа
знае всичките ми драми,
дърпа струните на арфа
и проклина ориста ми..
Звучи като Шекспиров стих .
Поздрави за творбата. Хареса ми много !

2019-08-16T06:58:34+03:00
contessa (Светла Асенова)

Благодаря ти, Ники...
Много си миличък...

2019-08-15T11:26:33+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Много нежен стих, с минорна обливка!
Пурпурният щрих се свързва чудесно!
Поздрави!

2019-08-15T11:20:55+03:00
contessa (Светла Асенова)

Любима...

2019-08-15T10:51:20+03:00