contessa (Светла Асенова) contessa (Светла Асенова)
41 226
Aug 14, 2019, 11:45 PM

Но разцъфнах аз напусто

  Poetry » Love
804 5 17

Но разцъфнах аз напусто

 

И отново с жар ме галиш

в сънища необуздани...

Искаш ме и страсти палиш

в мислите ми, но съм в рани...

 

Облак мрачен и бездумен

скри луната милолика...

Някой порива безумен

спря ли или все тъй блика...

 

Но разцъфнах аз напусто,

сърцето ми тъга обви...

Тръни и коприва вместо

пътека с рози и треви...

 

Нейде там безсънна нимфа

знае всичките ми драми,

дърпа струните на арфа

и проклина ориста ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Асенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Благодаря ти, Марко!
    Много ми е приятно, че те виждам тук...
  • marco777 (Марко)
    marco777 (Марко)
    Написано е като приказка в стихотворна форма. Представям си красавица, затворена в замък. Тъжна и проклинаща съдбата си (Ориста).
    Нейде там безсънна нимфа
    знае всичките ми драми,
    дърпа струните на арфа
    и проклина ориста ми..
    Звучи като Шекспиров стих .
    Поздрави за творбата. Хареса ми много !
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Благодаря ти, Ники...
    Много си миличък...
  • Niki_art (Николай Василев)
    Niki_art (Николай Василев)
    Много нежен стих, с минорна обливка!
    Пурпурният щрих се свързва чудесно!
    Поздрави!
  • contessa (Светла Асенова)
    contessa (Светла Асенова)
    Любима...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0